О, душа,
твърде много се тревожиш.
Твърдиш,
Че те карам да се чувстваш замаяна.
За невинното главоболие тогава
Защо се тревожиш?
Казваш, че съм твоето красиво лунно лице
За циклите на луната
И отлитащите години
Защо се тревожиш?
О, душа,
Твърде много се тревожиш.
Виж
В какво се превърна.
Сега си поле от захарна тръстика,
Защо ми показваш сърдитото си лице?
Твърдиш, че те държа вътре на топло .
Защо е тогава тази раздираща кашлица?
Ти изкачи покрива на Рая.
За този свят от прах защо се тревожиш?
О, душа,
Твърде много се тревожиш.
В ръцете ти тежат
Различни богатства.
За бедността
Защо се тревожиш?
Ти си Йосиф,
Прекрасен и силен,
Непоколебим в своята вяра,
Всички в Египет бяха опиянени
От теб.
За онези, които са слепи за красотата ти
И глухи за твоите песни
Защо се тревожиш?
О, душа,
Твърде много се тревожиш.
Видя своите силни страни.
Видя своята красота.
Видя своите златни криле.
За всичко друго несъществено
Защо се тревожиш?
Ти наистина си
Душата на душата, на душата.
Ти си сигурността,
Подслон за Духа на влюбените.
Султанът на султаните,
За всички останали
Защо се тревожш?
Бъди безмълвна като рибата
И влез в приятното море,
Където си в дълбоки води,
За изгарящия пламък на живота
Защо се тревожиш?
